Nov 8, 2009, 2:59 PM

Една старица 

  Poetry » Other
1035 0 26

Вятърът, скитал

из студените

улици, легна

до нейната врата.

Мракът, изпитал

уморените криволици

от думи, се облегна

до нейната сълза

и онемя.

Отива си една старица

с протегнати длани.

Дращи си една сълзица

с окървавена душа.

От ъглите тръгват

забравени думи.

По стълбите тичат

уморени мъгли.

Оставят тъжни следи.

В стаята останаха само

две сълзи, които -

вместо свещи -

тази вечер до късно

ще светят.

 

 

 

Една старица премина бариерата

и никой до там не я изпрати. 

Умря съвсем сама.

А може би и тя има някъде деца.

 

© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??