Отварям очи, сам в тишната,
сякаш съм сам на този свят.
Протягам ръка да докосна вселената,
но усещам само стената, бяла на цвят.
Не мога да осъзная все още къде съм,
не бях ли досега в магически земи?
Оглеждам се упплашено, а стените бели,
подсказват ми, че всичко е било един сън.
Ставам, приготвям се за поредния ден,
в който абсолютно нищо не се случва,
но дълбоко в мен мечтая за свят далечен,
където правдата винаги възтържествува. ...