May 17, 2007, 9:13 PM

ЕДНА СЪЛЗА 

  Poetry
630 0 10

Родена във  дланта на тишината,
спусна се по сипеите на съдбата,
по улея на времето в мълчание,
прокапна  истинска сълзата...

Стаена във заключено безвремие,
преглъщана в отключената пустота,
задъхана се спря и от вълнение
отронена във тишина... прокапна тя.

Във себе си надеждите събрала
със полетите на птичите ята,
докосна със дъха си синевата
и зазвъня във тънката трева.

И като бисер бял между мъниста
затрепка между ранната роса,
от слънчев лъч в зори докосната,
сълзата се превърна в светлина...


© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??