Доста след полунощ е. Навън, на балкона седя. Сънена, но будна все още, разказвам си приказки, за да заспя. Пък сънищата съм си ги скрила... в една гора, далеч от всеки и когато остана без сила там се скривам и ми е леко. А тази гора е вълшебна, с много магия, светулки, дървета, а аз вървя и рисувам запълвам с пастели всички полета. Дори когато ми се мълчи... рисувам, не искам да спирам... измислям си смях и лъчи и няколко целувки избирам. Ех, тази приказна гора, само тя ме чува и разбира. Тук си ми харесва, за сега и не мисля май да се прибирам. Хубаво ми е далеч, на тихо. И години ще минат ако трябва... Името ти на ръката си написах за всеки случай, да не те забравя.
Браво...
Когато обичаш само при амнезия ще го забравиш.
Поклон за 8-те стихотворения,ръкопляскания,усмивки и чисти мисли с добри пожелания .
Подари ми човешка нощ...
Хубаво е, някъде човек да има едно такова, вълшебно място, тихо и спокойно, където да се отдалечи за малко, за излее мъката си и да забрави!Прекрасна творба!Много ми хареса!Поздравявам те!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.