May 26, 2006, 4:35 PM

Една твоя усмивка 

  Poetry
1110 0 1
Вече една твоя усмивка ми стига,
за да спре до някаде болката да ме раздира,
вече и един поглед твой ме побърква
и сърцето да тупти се сбърква...
Вече без любовта ти се уча да живея,
но, по дяволите, все още за теб копнея,
все още за теб си мисля аз,
но любовта не може да умре от раз.
Как за толкова кратко успя да ме овладееш
и чувствата в мен да прелееш,
живота ми да преобърнеш
и изведнъж гръб да ми обърнеш. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??