Една вечер на брега на морето,
когато денят отстъпваше на нощта,
се случи неочаквано нещо, което
сбъдна най-красивата ми мечта.
Стоях си замислена на скалата
и гледах залеза оранжево-червен.
В един момент чух стъпки в здрачината,
обърнах се и там бе ти – стъпил до мен.
Погледна ме в очите тогава
и хвана леко мойта ръка.
И този миг аз няма да забравя –
как погали нежно мойта коса.
После силно ме прегърна
и впи устни в моите, а след това
понечи да си тръгнеш, но се върна,
глава допря до моята глава.
До себе си притисна ме тогава
и впери поглед в моите очи.
Почувствах пулса на сърцето ти тогава,
то сякаш искаше да изхвърчи.
Каза ми, че много ме обичаш
и че искаш да бъдеш винаги с мен.
Каза ми, че в мене се вричаш
и сърцето ми остана в твоя плен.
Прекарахме нощта под звездите
и спахме притиснати един до друг,
докато слънцето ни събуди с лъчите
и морето - с първия сутрешен звук.
От този момент не си спирал
да ми доказваш свойта любов.
И няма ден, който да е минавал
без думите: „Обичам те! За теб на всичко съм готов!”
© Галя Николова All rights reserved.
Честит Празник, Вики!