Кулин (Стефани)
69 149
Mar 18, 2006, 1:37 PM

Една заблуда 

  Poetry
761 0 3
Поглеждам образа любим,
усмихваш се,за миг поглеждаш в мен,
отново виждам същите очи,
очите,изгарящи ме в онзи ден...
Но днес не виждам в тях искри,
няма я усмивката,която казва,
че в нас бушуват бури,
но привидно сме спокойни,
защото тайна си остана всичко!
Няма ги и устните любими,
с целувка да разпалят те страстта,
копнежа по онези дни,
желанието да съм в твоите прегръдки!
Стоиш на крачка разтояние,
а всъщност май си най-далечен,
уж всеки ден си тук,до мен,
а помежду ни океан стои.
Океан,но не от вода,
а от злоба,завист,лицемерие.
Защо допусна така да се получи,
защо послуша хората лъжливи,
позволи им между нас да се изпречат,
да потъпчат чувствата красиви.
А аз сърцето си ти подарих,
вярвах,че си силен,по-силен от мен
и при теб,до твоето и моето ще оцелее.
Но заблуда се оказа,май?
Уж по-силния си ти,
а вечно аз към теб вървя,
срещу виелиците от лъжи,
през море от завист и обиди,
към теб вървя с едничка надежда,
че зад добилото бездушен лик лице,
се крие още горещото сърце,
сърцето,при което моето остана!

© Стефани All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • радвам се че той вече е минало миличка защото той само те съсипваше и винаги по-силната си била ти!
  • нищо не липсва.....само ти....
  • не е лошо, но лисва мелодичност...идеята е добра и истинска
Random works
: ??:??