May 17, 2006, 7:48 PM

Една заспала несънуваща звезда 

  Poetry
787 0 2
Една заспала несънуваща звезда
Със светлите си мигли ме докосва
Един бръснач в нарязана ръка
Прикрива своите възможности
Двама са срещу целия свят
А отсреща няма никой
Тя държи да бъде винаги отзад
А той не иска да е питомен
Затова не се допълват
Тя е слаба
Той – по-слаб
Големите ще ги погълнат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Random works
: ??:??