Когато се обърнеш на инат
към мътното лице на свойта сянка,
когато разведеш се с този свят,
с прегърбената, двойнствена осанка,
в очите ти процеждат се сълзи –
презрели, лепкави, ухаещи на вино.
И спомените стенат от вини,
а ти си същият човек от мека глина.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up