Когато огънят от мисли разгори се
и в своята утроба ме приеме,
тогава ти не се замисляй,
а просто отпрати ме.
Защо аз смисъла изгубих на живота?
Не знам! Но ден след ден, по-тъжен стана,
макар да съм обичал аз земята,
не съжалявам, че ме няма.
И всеки път, когато във съня ме видиш,
очи със сълзи ти недей да пълниш,
а само спомена за мен пази,
защото винаги при теб ще бъда, дори във мрачните ти дни...