Целувай дълго моето целомъдрие
с език като догаряща жарава.
То оковано в златните си къдри е
и с ласкав поглед днес те изкушава.
Нека саксофоните да свирят
и свещите да се топят от страст.
Остави във тялото ми диря,
която да остане и след нас.
Рисувай по гърдите ми слънца,
по устните ми издълбай небе
и в погледа на нашите деца
ще видиш огън от едно сърце.
Прелей в кръвта ми нежния си лик,
изрисуван с топлите ти длани,
и остани във мене още миг,
който и след мене ще остане.
Любовта ще сътвори живот
от порива на слетите желания,
както светлината ражда плод
по клоните на моето съзнание.
Целувай дълго всеки нежен порив
и обладай ме с поглед от смокини.
Така за любовта ни ще говори
ликът на дъщеря ни след години.
© Даниела Борисова All rights reserved.