ЕДНО ДЕТЕ МИ СВИРИ НА ПИАНО
Едно дете, помилвано от Бога, ми свири през съседния панел –
и учи го учителката строга на Моцарт, Бах, Бетовен и Равел,
как гали с пръсти белите клавиши! – понякога бемолите греши,
навярно няма кой да му напише, че фалшът е във нашите души,
тъй както вие уличното куче! – по булеварда своя тъп каприз,
то утре може би ще се научи да свири Шуман, Григ и Ференц Лист,
след малко ще си легне и ще спинка, клавиши ще сънува през нощта,
а мама ще плати урока с Глинка, и Моцарт ще остане с пръст в уста,
обичам го! – защо ли аз не мога да срина с Бах панелния ни блок?
В едно дете, помилвано от Бога, във всекиго от нас живее Бог.