Кафе отново пия с Самотата,
без захар е. Горчиво, но е силно.
Тя влезе без да чука по вратата,
кафе аз пия... тя червено вино...
Мълчеше (пък какво и да ми каже...)
Това на мене също ми хареса...
Тя може, ако иска, да ме смаже,
и край да сложи в моята пиеса...
Но този край е толкова банален,
че щом тя пише и измисля правилата
за мене дарът и ще бъде по-специален...
Но аз готов съм да платя цената! ...