Този пъстър живот като бърз влак край мене премина.
Не усетих кога побеляха косите ми даже.
Не усетих как стана две педи над мен, мили сине.
И не си и представях деня, в който ще ми покажеш
колко страшно-ненужна, далечна, досадна съм аз –
аз, която ти бях и домът, и водата, и хляба.
В моята топла утроба живя, бях ти верен компас...
А сега... А сега си далеч. И съм толкова слаба.
Слабостта ми си Ти. Ти, пораснал (с две педи над мен), мили сине.
Ако можеше някак в душата ми днес да надникнеш.
Да си спомниш за всичките, всичките тези години...
Де да можеше "Мамо!" с гласчето си детско да викнеш! ...