Nov 30, 2008, 9:30 PM

Едно момиче 

  Poetry » Phylosophy
806 0 5

Едно момиче грехове изкупва, невинна, млада и сама.

Своята съдба затрупва с камъните на греха.

Различна е... и по-щастлива, по-щастлива от смеха,

от всички други по-красива, от всички други по-добра.

 

Хората как рана правят, рана върху рана прясна.

Хората са зли, не знаят, че луната, светла, ясна

винаги ще я боли.

А то – момичето,  странно и отричано.

От всички мразено, от мен обичано,

винаги ще го боли.

 

Лети в небето, ангел малък, лети и спомняй си за мен,

аз тук при хората оставам, но ще се видим някой ден.

Ти до тогава ще направиш любимия ми пясъчен човек.

Във топлото ще се заравям и ще капят сълзите от лед.

© Николай All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??