Преди много време познавах едно момиче.
Тя беше всичко, което ти би искала да си,
беше весела, просто едно усмихнато момиче.
Срещнах я точно там, където си и ти.
Стоиш срещу мен сега
и аз съм като теб - сама,
в очите ми има само тъга,
живея живота си в празнота!
Помниш ли и ти момичето, което бях,
да, това, за което ти разказвах...
аз вече я забравих, помня само смях,
породен от глупостите, които си приказвах.
Нищо ли от нея не остана?
Къде е старото ми отражение?
Друг човек заради теб аз станах,
но такава да остана нямам намерение.
Върни ми блясъка в очите,
спри студените сълзи,
направи усмивката ми до ушите
та от радост, не от болка, да текат сълзи.