Едно момиче...
Сама... за пореден път стои в къщи,
в огледалото едно лице й се мръщи...
По което се стичат сълзи,
по погледа му личи колко сърцето боли...
Боли... защото няма никой сега!
Боли... да няма кой да й отвърне!
Обгърната е пак от самота,
без топлина... няма кой да я прегърне...
Обградена от хора, а всъщност толкова сама,
усмихва се, дори се смее,
но вътрешно се разкъсва от тъга, ...