Nov 8, 2007, 12:34 AM

Едно момиче 

  Poetry » Love
740 0 5
 

Едно момиче

 

Едно момиче от мрака се завърна

с бодливи спомени, с разядено сърце,

мечтите стари в щубрака разхвърля,

погледна към небето с молитвени ръце.

 

Недеждата я бе напуснала. Почти.

Една любов оглозга й душата,

сърце пробито, но меко. Тя  прости.

И огромна сила в замяна се сдоби.

 

Едно момиче от мрака се завърна

с душа изстрадала. Непокорна.

Без сълзи, на сянка се превърна,

избяга в безлунна нощ. Злокобна.

 

За да намери топъл, нежен лъч,

задържа го в премръзналите си ръце,

целуна го с парещи устни греховно,  

притискайки до нараненото сърце.

 

Момичето намери своето момче,

дали последната любов това е?  

Ще спаси ли отново крехкото сърце,

но дори да не е, поредната тя е.

 

И колко ли дълго така ще более,

ще бъде ли с мрачните сенки сама,

да умира, а после някак да живее,

а казват, любовта била е една.

 

Едно момиче и едно момче.

И светлина.

© Нина Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??