Бях просто пътник, запилял се в мрака.
Забравил своя път и своята луна.
До бездна спрях и взрях се да намеря знака,
но вместо знак, дочух й песента.
Едно момиче цветно приближи ме.
Не спря да пее, но подаде ми ръка
"Ела и посети дома ми.
Красив е и издигнах го сама."
В искрящо бяла стая първо влязох.
С бяла маса, беличко легло.
А кожата й бе по-бяла и от мляко,
а мислите - по-Чисти от платно. ...