Все още. Дори от далече.
Дори и от по-нататък.
Отвъд нещата. Помня те.
Всеки един миг те помня.
Твоя топъл бриз вечно чувствам.
Когато идваш при мен – любов,
и когато скачам аз по поляната,
хванат за твоите ръце. Моя душа.
Да забравя, че те обичам?! Как?
Как да те забравя? – Сърцето ми...
Ти си това, което пазя във всяка
своя частица. Едно писмо от любов.
© Антонио All rights reserved.