ЕДНО СЕПТЕМВРИЙСКО УТРО
Утихнала гората се засмя,
отрони две изсъхнали листенца.
И своя песен в утрото запя...
Заслушах се в тез' есенни звънченца.
И падна жълъд някъде край мен,
обади се врабчето пак за поздрав.
Във този весел слънчев ден,
получих Радост - даже в двойна доза.
А катеричката погледна ме за миг,
намигна ми и продължи нататък.
Дочувах в тишината нейде вик, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up