Тъжни усмивки и изморени погледи.
Още един тежък работен ден от живота им.
Какво друго може да се каже за онези хора,
трима-четирима, насядали по седалките,
държащи билети в сухите си ръце...
Навън вали, стъклата са замъглени.
Лампите примигват, топлината едвам се чувства.
Един слезе, после втори,
само аз ли съм за последната спирка?
И после видях онази старата дама,
жената с много чанти.
Явно й бяха прекалено тежки, за да ги носи. ...