Отново са безгрешни политиците.
Народ такъв и в партия го има.
Народ на който празни са паниците,
но вярва в тях и то неустоимо. 

Къде си истино в мършасалото време?
Боклука, знам, се рине със лопати.
Живели сме, живеем все с проблеми
и който дойде, първо ще ни клати. 

Летищата превърнахме в спасение,
а тук се раждат всякакви безумия.
Щом мащехи предлагат изцеления,
а своите за своите, са мумии. 

Пред изборите всеки обещава,
а после като вятъра ни брули.
Месото свършва, кокалът остава,
а босият мечтае за цървули... 

Беззъбите се хранят със попара,
а който има зъби - яко хапе.
Борба за власт е бягство от кошмара,
а хубавото - властващите капе. 

Върти се всичко като във фуния.
Нямащите няма и да имат.
България от себе си се крие...
Търпението вече и е климат.