От залеза изхвръкнаха копита,
разкъса древен вик воала розов
и хукнаха стремглаво по вълните
прекрасни полунощни еднорози.
Вестители от друг, незнаен свят,
носители на вяра в невъзможно,
се втурнаха над стихналия град -
свободни, диви, огнено тревожни.
Защо са тук, морето не разбра,
но сложи под копитата им пяна,
килим от песъчинки им постла
по пътя към малцината избрани. ...