Jun 20, 2021, 12:36 AM

Едра тропоска с дъждовен конец 

  Poetry » Phylosophy
344 6 12
Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли –
студът в очите ми се срива.
Залъгвам се, че не боли.
Но болката не си отива.
Когато с драматичен жест
след мене вятърът се втурне,
запитвам се дали расте
у мен самотен присмехулник? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??