Jun 5, 2024, 6:42 AM

Eдва ли 

  Poetry » Landscape
316 2 3

Когато станеш рано и подемеш я с добро
тя – тишината кротка е и милостива.
В тревите сбира ти мъниста от сребро,
гердан ти прави от роса. И ти отива.

 

Когато станеш рано и липите още спят,
ухае този град, парфюмът е за тебе.
Щастлива си така и жиците звънят,
рефрен от песен нежна. Топъл и потребен.

 

Когато станеш рано и последват те без звук,
сто сенчици на птици, вятър те погали,
ще знаеш – невидима любовта е тук...
А ще остане ли? Навярно, но едва ли.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??