Един горещ слънчев ден, започнал в ранното утро за мен.
Не, не виждам слънцето още, само усещам изгрева.
Тук, където последно си мислех снощи, съм от светлината озарен.
И тя в мен се прокрадва, лъчът спира тук и се усилва.
Господи, това сега ме застига, и огънят започва в мен.

Има ли смисъл да виждаш напред,
ако пак слънцето в началото те връща?
Има ли някъде далече пред теб
сянка, която от света да се мръщи?
Има ли в душата ми време
да издържи или да падне неизбежно?
И ето, че някоя се появи в мене
и сега тя едвам носи надежда!

Един горещ летен ден, времето ме остави на място.
И не ми беше ясно, как ще продължа още напред.
Ти ли бе сянката ми в следобедния тежък пек?
Сега имам нужда от една нова пълна промяна.
не можеш да кажеш, какво се случва в главата на човек.

Има ли смисъл да виждаш напред,
ако пак слънцето в началото те връща?
Има ли някъде далече пред теб
сянка, която от света да се мръщи?
Има ли в душата ми време
да издържи или да падне неизбежно?
И ето, че някоя се появи в мене
и сега тя едвам носи надежда!

Недей!
Не ми трябват думите, всичко е ясно!
Не ми трябват мисли и чувства,
но сега се чувствам просто прекрасно.
Каквото беше хубаво, бързо свърши,
а всичко лошо сякаш продължава още.
Сега мъгла се постила над нас,
интуицията ми предсказва дъжд.
Най-доброто, за което се молех аз -
нещо да стане, поне още веднъж!

Сянка се разстели и тълпата се разпръсна.
Хаос! Мрак! Всички се скриха от страх.
Тихо и нелепо, сякаш някой пророк възкръстна.
И сега светът се превръща на прах.
Не ми давай кураж и сам мога да се успокоя,
когато всички бягат да се скрият,
аз сам оставам тук под дъжда.
Къде сте всички и защо е тихо?

Има ли смисъл да виждаш напред,
ако пак слънцето в началото те връща?
Има ли някъде далече пред теб
сянка, която от света да се мръщи?
Има ли в душата ми време
да издържи или да падне неизбежно?
И ето, че някоя се появи в мене
и сега тя едвам носи надежда!