Живея на третия ред до прозореца вдясно
в чашка забравено даже от Бога лале.
Обгръщат ме четири вехнещи листчета.
Тясно е!
Сумрачна обител под шепа горчиво небе.
Затуй не оставам задълго под своята кожа!
Хвърлям я в изгревно-залезен времезастой.
Извън който ширва се свят Безпределост.
Възможно е!
У мене, отляво, живее вселената - Той!