* * *

Jan 10, 2012, 10:54 PM

Poetry » Love

681 1 3

Стоя сама в стаята,

потънала в мрак и тишина,

обляна в мъка и сълзи,

заради твоите красиви очи.

Болката нараства в мен,

угасват моите мечти,

проклет да бъде този ден,

в който ти сърцето ми разби.

Избяга надалеч от мен

и ме остави да тъжа,

в онзи мрачен ден,

превалявайки дъжда.

Месеци наред дъждът не спира,

любовта от сърцето ми все повече извира

и болката не спира в моята душа...

да бунтува и руши като

ПРИЗРАК В НОЩТА.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

dani-ss15 (Йорданка Йорданова)

2012-01-11T14:07:09+02:00

Благодаря на всички ви радвам се че така топло ме приехте.Това беше първия ми стих.А колкото до любовта срещнах я.
Единстшеното което ме държи са децата ми плода на тая нова любов
fervor (fervor)

2012-01-11T08:46:44+02:00

Има много болка в думите ти!Но живота продължава!Вярвай и ще срещнеш човека ,който ще те направи щастлива!Хареса ми!Добре дошла и от мен!
zlati_ival (Златка Вълкова)

2012-01-10T23:17:50+02:00

Добре дошла в сайта! Сигурна съм, че всеки следващ стих ще бъде по-добър от предишния!