Jul 29, 2007, 2:27 PM

Ефирен спомен 

  Poetry
1166 0 2
От идещото синьо в хоризонта
аз виждам те по-ясно от зора
и нежно ми нашепваш, че си тук,
по погледа ти стича се тъга.

Очите ти, открехнати навън,
очакване вещаят и мълчат,
а аз злокобно се измъквам,
страхувам се до тях да приближа.

А ласката ефирно изпари се
от нежната ти пареща ръка,
от мислите ти бавно си отиде
нестихваща и плачеща нощта.

© Тодор Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??