ЕГО

Звукът от спомени и минало

 В главата ми отекват като песен

Било какво било , отминало,

А пътят ми нагоре веч е лесен.

Незнам какво ще стане утре,

Какво ми е подготвила съдбата,

Но знам, че дълбоко в мене,  вътре

Бавно стихва на егото борбата.

Не ми е лесно, още ме е яд,

Когато нещо се обърка,

Но егото, понякога  изпълнено с повече заряд

В работата на  сърцето ми се бърка.

 Очите грейват, главата ми  бучи,

 Кръвта във вените бушува…..

 Поемам дъх, духът мълчи

И спира егото да се бунтува.

Сега през времето поглеждам,

Обръщам се назад с умиление

Към онзи млад човек, изпълнен с плам

И много патос и въодушевление.

Но аз благодаря на този млад субект

За грешките, които е направил,

Че в тоз забързан, енергичен век

С живота някак съм се справил.

Но важното е не колко, как, къде

Спечелил си, се справяш и живееш,

А колко мъдрост си натрупал и закъде

Си тръгнал и какво ще преживееш.