Съзрях коси побелели -
Ех, Любов... кога остаря?
Имаш вече изпъкнали вени...
наивна беше... а дали помъдря?
Съзрях в очите ти болка,
празни надежди, осиротели мечти...
И някъде там бе и умората
която събирах в хлапашки сълзи...
Съзрях сбръчкани, бели клепачи,
натежали от чужди беди...
Там сред твоите малки тревоги...
място и за мойте открих...
Ех, Любов... не ти ли омръзна
да попиваш все чужди сълзи?
Оставям те... ето, че тръгвам...
Аз отивам си, но ти остани...
© Елена Беленска All rights reserved.