Цигулката ти плаче, цигуларю.
Пиян народ - танцува, весели се,
а песента ти, като теб е стара
и всяка нота восъчно топи се
и капе. Питието е солено,
кое по ред е и не помня вече,
и свириш ти, единствено за мене,
и звуците ме носят, надалече.
Ръката твоя стара, треперлива,
изтръгва на цигулката сърцето
и тази нощ в дома си не отивам,
леглото ми самотно е проклето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up