(по "Козият рог")
„Една Мария, а неправди много“,
така го каза Хайтов преди време,
било е страшно, мъжко и сурово,
дали узряхме да го разбереме.
Дали успяхме този рог да скрием,
да го забием смело в наш'то бреме,
тъй както правила го е Мария,
преди безсмъртието да я вземе.
И пак чрез него ще разбием,
прокобите на „странното“ ни време,
сълзите от очите ще изтрием, ...