Сякаш беше случайна и бяла
топлината, събудил у мене...
Всеки край беше станал начало,
но и сън във вълшебният трепет,
````````````````````````````````````
който днес е крило. И река е,
зрънце болка и няма милувка,
шепа нежност, която мечтае
за несбъдната бегла целувка.
Тази обич от мен ще си иде,
чак когато светът се обърне
и дъждът във земята попие, ...