Звънко ехо тича по кръвта ми, вените ми пори на вълни. Спира се, усмихва устните ми, после във очите ми блести. Ехо е, почти е спомен, но пожари пали в моите гърди. Миг да се поспра... и припламва по нозете ми да тръгна призори. Как звъни в деня ми, ненаситно, как ме гали с пролетни трели, ехото на миг вълшебен вплита се във сънищата ми. Нежен дъх, целувка страстна. Ехото е спомен за любов. Искам пак наяве да я имам в дланите ми да трепти. После нека се превръща в ехо, нека си отиде призори... Аз ще съм мелодия от стъпки, а вятърът на сън ще ме шепти.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
после във очите ми блести.
Точно това прави любовта!!!