Заключвам врата.
После решетка.
Стена.
Стъпки.
Подметки.
В прахта ежедневна крача.
Стълби. Музика...
Прескачам локви.
Спирка.
Цигара.
Две-три бездомни псета
с тъжни очи.
И моите са,
но не им личи.
И МУЗИКА... МУЗИКА... МУЗИКА...
Заключи реалността зад решетките на слушалките.
Смачкай шума
и думите с volume на max.
Без синтаксис, без проза, без коловози
и клаксони...
Без затръшнати врати.
Само движениея.
Херметична вселена.
Музика, мисли, лъчи.
СТУД.
И си в реалността...
ГРУБА
ГНУСНА
ГРОЗНА
ГУЗНА
ИЗХЛУЗЕНА
... докато смениш песента.
© Любомира С All rights reserved.
С много обич за теб.