Jun 9, 2011, 11:24 AM

Ежово 

  Poetry » Love
669 0 8
Зад хълма наднича жена с тежка и слънчева плитка.
Косачът брадясал и прям реже безжалостно дните.
Усмихва се тя както в сън и строфи прошепва в шубрака.
Листенца копринна съсънка танцуват с тъмноокия вятър.
Шипкова нежност и стрък с плода на узряла къпина
лепнат сред крехкия мъх над устните в утрото синьо.
А косачът под вежди следи всяка гънка на нейното тяло
и сърдито, и гневно сумти, и рие с копита земята.
Ех, ти циганско лято, на кръст шарени черги разстлало,
де си тръгнало, мерейки ръст, с менци рано слана разпиляло.
Бляскат перлени остри ръбци по шумки от скреж заковани.
Ти, косачо на слънчеви дни, усмихни се, че дъх не остана ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??