Sep 19, 2009, 11:44 AM

Еклектично, живяно 

  Poetry » Love
579 0 6

Изправяш се пред мен невидим айсберг,

проникваш и в съня ми нереален,

и пълниш шепите ми с глътки нежност,

наистина ли си, или си мимолетен.

 

Наистина така ми отмъщаваш

със своята любов обсебваща,

да нося аз безсмъртните ù белези,

даже насън в очите си премрежени.

 

И ставаш ти стъпало в дни от пътища,

до хоризонта и с любов несвършваща

се взирам аз в невидимите силуети,

рисувани все там, наистина в сърцето.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??