По прашната стена пробягва лъч изгубен
във края на деня, преди да падне мрака.
Той кротко ще заспи в квартала тих, безлюден,
където къщите не спят, а вечно чакат.
С олющени стени, угаснали комини,
споделят помежду си вкуса на самотата.
И само вятърът, когато с вой премине,
напразно ще смути света на тишината.
Гласът на бухала понякога се чува
в среднощната тъма от ехото понесен,
над празните гнезда, които все сънуват –
на птици отлетели замлъкналите песни… ...