danda (Даниела)
358 1120
Dec 13, 2011, 7:59 PM

Ексхумация на думите 

  Poetry » Other
775 0 14

По стъпки от мълчание вървя,
следите ми приличат на гробòве.
Във тихото едва зачена и умря
камбана със разкъсана утроба.

От век е пълно лунно затъмнение,
от век една любов е само сянка.
И всяка истина е гнила от съмнения,
а всяка вяра за лъжата е примамка.

Забравих премълчаното „обичам те”,
забравих, че сърцето ми е ритъм.
Луната е във траур – сигурна поличба,
че да живея без сърце ще свикна.

Вървя по пресушените си стъпки,
назад вървя, разравям грубите обятия,
а там – луна, в камбанен звън окъпана,
и думи две – мълчат като разпятие.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??