Влакът ми бе електричка,
спиращ на малките гари,
в Бов, Желен, Владо Тричков -
толкова хора откарах.
Взели жената, децата,
бързат, "че в Своге - пазарът!",
трудно засмели лицата,
"Имам ли вече заплата?".
Много истории чувах,
малки, големи и ... лични.
Толкова дълго пътувах,
Искър ми беше сестричка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up