Наивница съм си и го зная, но, и стихия -
ту малка, ту голяма...ще те отнеса, както си зная.
Каквото искам аз ще си го взема сама!
Да чакам, да моля!? Ооо, не, не щадя! Не деля!
Злобно, суетничко и ревниво, даже, студенокръвно.
Тази ми, нулева положителна, ще ти дам -
напред с агресията и рогата.
Типично за екстраваганта, все наопаки вървя -
"не можело", "не трябва"... не.
Провокацията ми върви в дует с нежността,
ела и ти - нежничко да те завъртя и съборя в любовта.
Не много, само поглед ти е нужен да видиш,
да разбереш лудостта. Тя е отражение на страстта.
Дете в тяло на жена - за ръка с усмивка ехидна ще те
хвана и поведа. Пуф... и в пясъчника на двореца ми,
крал, ама инак - прав с короната в калта.
Такава ми е играта - по война и в любовта.
В живота ми има истина една - тропна ли с ината
по земята, тропам по на сърцето вратата.
Да си знаеш още и това - тръсна ли с глава, ех пък,
виждаш ли... отваря се "екстра перспектива" за луда жена.
В лудостта ми се включи и лош не бъди, иначе...
сълза ще отроня, сърце ледено да ти стопя и разпаля.
Нали съм си учена от мама: "На лошото - с добро" да отвръщам,
така си го и правя...душичката с памук ще ти извадя!
Очите с хубост и свян ще ти замъгля, ха така ако видя
звездички, огледалцето да ми тъмнят -
яд да те е и тебе, че ти блестят.
Очаквай провокативна женственост в наивитета,
нетипична с мерака, но и малко проклета -
"тя не може", "не иска", "не дава"... шат и пет-пет.
С ината на тебе, зарад ината, между рогата.
Колкото повече, толкова повече - на доброто ми
с добричко да отвръщаш, че в занималнята като влезеш:
"Тихо, шшт!" - се пази. Дяволчетата да се не събудят,
внимавай, иначе от детската учителка бягай, че го загази.
И на играта ми, ти, научи се да играеш, Торбалане.
Иначе, тупа-лупа - колкото повече, толкова повече
детското, феино, гласче на Камбанка ще звънка.
Мрън, дрън... Скръц, скръц...със скърцане на зъбки,
от що съм гладно, ще хапя.
Захапя ли да знаеш, не съм, но стръв ще стана
да захапеш и ти - пък, дано се хванеш и закачиш подире ми.
Такъв ще ти го заложа...капана!
Щракне ли, ще ти дам...ама мене си, лесно, няма да се дам.
Приказки преди лягане...вече са ми чели и от тебе въпроси
по темата, не ща, млък...иначе, аууу - аз ще тропна и ще тръсна!
Налага се, скъпи така, че да ти се наложа и да съм ти на сърцето, една.
Ако ли пък не, сложно-невъзможно, ще си тръгна, сама. Сложно е, я!
Нито мога да остана, нито искам да си тръгна. Дилемата е голяма.
Хубаво съм стихия, но да си бях приказките по добре чела и препрочитала...
че хала съм голяма - добре е, но за змея не се сетих, че в този фолклор,
образ всякакъв приема. Един път - старец белокос или белобрад...
този път - момък, миловиден избра. И таз добра!
Ха така! Мисля си: "Екстра, пък и перспективно-лудата жена,
стихийно като хала...бягай ти сега, че змея подире ти тича.
Очите ще ти замъгли, звездно ще ти се наложи и покори".
Кумчо-Вълчо не е! И Торбалан, дето децата плаши, не е...
Да си ида аз "детето в тяло на жена" при мама, че пак книжките
да ми подхване и прочете. Да ми разкаже, че в корените
на фолклора ни, принцове и корони няма. Змей от далече нейде иде,
или от мъглата се появява, я в образа на старец - белобрад или белокос,
а сега - като момък, миловиден и добряк, е избрал да ми се явява.
Да ми каже:"Той ще те за булка вземе и в огън изгори, дете,
ще те глътне цяла, изяде! Не се инати да тропаш и глава не тръскай,
че да не я скониш, и сведеш! Внимавай...и без това отвлича,
и за моми му е мерак. Скришом с мъглата, подире им тича,
обича...лъже вида му - млад и хубав юнак".
Перспективата е да си остана дете - такава, още малко, поне.
Иначе, тупа-лупа и пуф...на змея - царкиня с короната,
но инак, заключена в палата. На собствената си игра,
да не вярвам, се уча! От сълзи на момци, сърцето ми да се топи
и пали не давам...на лошото с добро отвръщам.
Напред, да са ми, с агресията и рогата...не, не им позволявам.
На война като на война и с любов в любовта.
Наивница съм си и го зная, но наивници, наивна да ме правят -
оо не, не става! Един ще искам да е на сърце и в това дилема няма!
07.12.2022г.
редакция: 10.06.2023г.
© Цветомира Тошева All rights reserved.
Благодаря иначе.