Jun 16, 2015, 11:25 PM

Ела 

  Poetry
308 0 2

Свечери се над селцето,

ето и луна изгря.

Чакам те с надежда.

Ела. Стопи леда.

Сведена и примирена

чакам в нощта

Бог да ми изпрати

по  невидимата поща

образ скъп в съня.

Сверявам часовника

на своите постъпки

с тефтерчето  на твоите заръки,

пъпки неразпукани от мъка,

вечно носещи дъха ти.

Свежи цветя - за теб!

Не ще ги видиш!

Свети ярка звезда -

само за нас - не ни стига!

 

Свещи горят -

връзката с теб засега!!!!

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжничко, но добре написано, Василке! Харесах и го оценявам!
    поздрави от мен и хубав ден!
  • Малко е тъжно, но надеждата в тебе е жива!
    Дано бог ти изпрати образа му, така както си пожела или пък наяве да почука на вратата!Желая ти от сърце ведро настроение!
Random works
: ??:??