Aug 27, 2016, 7:10 PM  

Дърво без корени 

  Poetry
316 0 0

Почуках на вратата.

Тишина.

И няма кой да ми отвори.

Безмълвно чувство на тъга

в очите ми сълза отрони.

Не чувам стъпките на радостта

и детските от смях гласчета.

Само мрак... и тишина,

през замъглените от прах пердета.

Почуках на вратата.

Самота.

Отвориха се само спомени.

И чувство на обзета празнота,

като дърво без своите корени.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??