Ела, не тръгвай, че боли ме,
не чуваш ли, ела!
Извиках силно твойто име,
нима не чу гласа?
Със теб си тръгва радостта ми
и тръгва си смеха.
Остават само тежки рани,
стопи се любовта.
Не ме захвърляй и забравяй,
това ще ме срази.
От любовта не се отказвай,
че адски ще боли.
Затвориш ли към тебе Рая
за моята душа,
самотна ще кръжи в безкрая,
ще търси вечността…
© Данаил Таков All rights reserved.