Expectation (Магдалена)
6 9
Apr 27, 2007, 7:47 AM

Ела 

  Poetry
801 0 2
 

Не!  Недей,

Не идвай само наужким.

Дъхът ти изгаря ме,

в плен съм на твоите устни.



Недей,

не ме поглеждай с копнеж,

слаба... жена съм.

После ще проклинам деня,

в който познах съдбата си.



Недей,

не говори,

нека просто те погледам.

В тъмнината  вперила очи,

нека твоите да запечатам.


А после,
както отреди живота,

рутина, спокойствие, умора...

Тогава, когато до нас броди сянката... а не човека,

да прегърнем спомена!

© Магдалена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това е най-хубавия ти стих от всички ,които прочетох.Пиши още...можеш
  • ,,Тогава, когато до нас броди сянката... а не човека,
    да прегърнем спомена!''

    Хубаво е!
Random works
: ??:??