ЕЛА
Вали поpой и малки капчици се стичат в моето сърце.
Леден студ нахлува и гали моята изстрадала душа.
Докосвам в мислите си твойте устни и сълзи отронват се от моите очи.
Студът прониква в мен и ме обгръща и моята душа превръща се в лед.
И само споменът эа твойте устни гори в моето сърце.
Аз знам, че твоята усмивка ще ме стопли,но тя е някъде далеч.
Сковават се ръцете ми и дъхът ми става лед, сълзи се стичат
по лицето ми, но теб те няма, ти си толкова далеч.
Вали порой в моята душа и капчиците превръщат се в лед.
Защо те няма, защо си толкова далеч?
Ела и целуни ме, научи ме, как да се усмихвам, ела и прегърни ме,
спри бурята в моето сърце!
Ела, ще шепна твойто име, ела и покажи ми любовта!!!
© Диана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пристрастен или не ти си оставаш моята нежна дрога
-
Тъжно много много тъжно...но едновременно е някак странно пленяващо...Лично но мен много ми харесва....още повече че е адресирано за мен...Никога никой не беше казвал нещо толкова мило...просто ме разтопи Имаш талант...поне да размекваш студени хора като мен
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
спри бурята в моето сърце!
Ела, ще шепна твойто име, ела и покажи ми любовта!!!"
Красив, тъжен и нежен стих... Поздравления!