Вали поpой и малки капчици се стичат в моето сърце.
Леден студ нахлува и гали моята изстрадала душа.
Докосвам в мислите си твойте устни и сълзи отронват се от моите очи.
Студът прониква в мен и ме обгръща и моята душа превръща се в лед.
И само споменът эа твойте устни гори в моето сърце.
Аз знам, че твоята усмивка ще ме стопли,но тя е някъде далеч.
Сковават се ръцете ми и дъхът ми става лед, сълзи се стичат
по лицето ми, но теб те няма, ти си толкова далеч.
Вали порой в моята душа и капчиците превръщат се в лед.
Защо те няма, защо си толкова далеч?
Ела и целуни ме, научи ме, как да се усмихвам, ела и прегърни ме,
спри бурята в моето сърце! ...