ЕЛА

Очите ти са по-черни от въглен,
там проблясват мънички капки катран.
По мене си със поглед замъглен...
Не тръгвай по пътя, от мене чертан.

Тук спомените са минно поле.
Зад мен е бездна - старата моя любов...
Осъден съм грешник  без житие...
Във живота си нося кръста Христов.


Но сега тръгни към мен! Ела!
Още дните  ми есенно слънце ги грей...
Над моя сетен цвят ще станеш пчела.
Ела!  Не искам да идва суховей…