С атлазената морска шир,
с бели дантели пробягващи
и плажът с пясъка фин,
бляскав брокат сякаш е...
В безвремие да съзерцавам,
да събирам миди без бисери...
Там далеч лодка да плава,
нежен бриз да милва косите ми.
Да слушам плисъка на вълните.
Когато е бурно, сърдито,
да ме гали с пяна разбита
и лекува раните скрити.
В ръцете ти солени
очи ще притворя, дъх ще стая.
Ще се отпусна в теб уморена,
пулсът ще слея с всяка вълна.
Ще гледам сребристия път към луната
и всяка отразена светлинка.
Сутрин ще срещна изгрева в злато,
с чайки и гларуси ще полетя.
Женя Христова
© Женя Христова All rights reserved.